Тази година първият срок е по-различен за Ян Дзюн, преподавател по природни науки в гр. Ханджоу, провинция Джъдзян.

На 9 август малко след началото на учебната година училището получава известие от отдел образование и администрацията по традиционна китайска медицина на провинцията, в което ги информира за новия задължителен час в учебната програма. „Традиционна китайска медицина и здравословен начин на живот" е името на новия предмет, който ще бъде изучаван в пети клас по един час на седмица. Той трябва да се преподава от учителите по природни науки.

Като такъв учител, Ян се чувства неудобно да поеме такава задача. Той е уверен, че учителите по природни науки не са подходящ избор за преподаването на традиционна китайска медицина. Ян също отбелязва, че макар и да има много общо с науката, традиционната китайска медицина и науката просто не са едно и също нещо.

„Всъщност много от вярванията в традиционната китайска медицина противоречат пряко на доказаните от науката теории.", обяснява Ян пред Глобъл таймс. „Някои експерти по традиционна китайска медицина твърдят, че човек може да подсили свой орган като консумира същия от животно. Например „бъбрек за бъбрек", т.е. консумацията на животински бъбреци подсилва човешките. Това звучи нелепо за един учител по природни науки."

Не само Ян, но и други учители се чувстват несигурни в новата си роля на преподаватели по традиционна китайска медицина. Шъ Йоухъ, от друго училище в Ханджоу, споделя неговите тревоги. На 24 август, седмица преди началото на новата учебна година за учениците, Шъ участва в обучение.

„Аз трябва да имам поне някои основни знания за традиционната китайска медицина преди да съм в състояние да мотивирам учениците да я изучават. До този момент обаче дори не вярвам в нея. Според мен първата стъпка е аз да се заинтересовам от този предмет, но за съжаление обучението продължи само един ден." Въпреки разочарованието си, Шъ твърди, че ще изпълни поставената му задача.

Чети, мисли, учи и практикувай

Шъ споделя пример за безизходната ситуация, в която се намира. В учебника има девет глави, които се равняват на 36 учебни часа. Всеки час се състои от четири модула: четене, разбиране, научаване и практика. Всеки урок започва с известна история от древен Китай, следвана от учебен материал, след което продължава с практическа част. Например първият урок е за това как Шъннун открива лечебните свойства на растенията (Шъннун е древен китайски вожд). Историята е последвана от въведение за съответните свойства на лекарствата и храните. В практическата част изискването към учениците е „да опитат на вкус следните храни с лечебни свойства" и „да решат дали на вкус са същите, както са описано в книгите по традиционна китайска медицина".

Шъ е в недоумение, когато прочита този въпрос. За децата вероятно ще е интересно, ако теорията на традиционната китайска медицина бъде представена с истории. Но без никакви справочници за учителите, които да са им в помощ в подготовката за часовете, е трудно да се справят със задачата. „Означава ли това, че трябва да купя някои лекарства на традиционната китайска медицина и сам да ги опитам?", се чуди Шъ.

Според него разработката на тези часове е била прекалено прибързана. „Учебникът е написан набързо. Те трябва да разберат, че много от теорията на традиционната китайска медицина, която имат за даденост, е трудна за разбиране от неуките в сферата.", казва Шъ.

Ян споделя неговото виждане. Той е на мнение, че курсът по традиционна китайска медицина не е преминал през експериментална фаза като часовете по природни науки по време на реформата на учебната програма. „Написването на учебник не означава, че курсът е готов за преподаване в класните стаи. Трябва да има експериментална фаза преди да се предложи на обществеността. Трябваше първо поне да се избере само едно училище за проба."

Като говори за „реформата на учебната програма" Ян има предвид националната реформа на учебната програма за задължителното обучение в началните училища, която се осъществява в момента заедно с насърчаването на часовете по традиционна китайска медицина. Новите критерии ще заменят установените през 2001г.

Според Лиу Ъншан, председател на Комисията за преразглеждане на задължителните образователни стандарти за учебните предмети, разработването на новите стандарти е отнело повече от пет години. След това са проведени серия мащабни допитвания в източните и западни райони на Китай, последвани от многократни преразглеждания на проекта.

Изглежда за часовете по традиционна китайска медицина няма установени официални стандарти. Официалният стандарт за часовете уточнява естеството и идеята на дисциплината, целите, съдържанието, както и препоръки за преподаването. Но според Ян за традиционната китайска медицина няма такива и единственото, с което разполагат учителите е учебникът.

Скептицизмът надделява

Някои родители са настроени позитивно към новия предмет, но други са против традиционната китайска медицина да влезе в класните стаи.

От жизненоважно значение е да се култивира научна грамотност у децата, но традиционната китайска, тибетска или медицината на малцинството Мяо (една от етническите групи в Китай) едва ли правят нещо, за да допринесат за това, считат някои родители.

Всъщност от дълго време научната обосновка и ценности на традиционната китайска медицина са обект на противоречия. Някои родители са открито против децата им да изучават тази дисциплина в училище. Те се тревожат, че този предмет ще породи несъответствие между това, което се преподава в училище и у дома.

Учителите по природни науки като Ян, от друга страна се чудят какво да правят с часовете по традиционна китайска медицина, когато противоречат на науката.

Родителите, които са по-положително настроени към проблема, също имат своите тревоги. Учителите по традиционна китайска медицина, казват, че са преминали само кратък курс на обучение. Дали те наистина са достатъчно компетентни да преподават този предмет?

Освен това като област на обучение традиционната китайска медицина е твърде обширна и задълбочена. Макар и часовете по този предмет да имат за цел да се докоснат само до основите, за децата може да е подвеждащо, тъй като техните умения за разбиране и интерпретиране все още не са напълно развити.

На трето място, някои от теориите на традиционната китайска медицина са малко двусмислени и неясни. Докато възрастните могат да ги разберат правилно, то децата ги приемат буквално. Някои онлайн потребители са на мнение, че за децата от по-голяма полза биха били часове по първа помощ и сексуално образование вместо по традиционна китайска медицина и здравословен начин на живот.

Фан Дзянцяо, директор на Университета по традиционна китайска медицина в Джъдзян, е уверен, че учениците в началните училища не са достатъчно големи за предмети като сексуалното образование. Той обяснява, че те са любознателни и с лесния достъп до информация в наши дни, представянето на тези понятия е твърде рано, и може да ги насърчи да ги изпробват сами.

Целта

На 8 април провинция Джъдзян пусна първата серия учебници по традиционна китайска медицина за началните училища в страната. Директорът на отдела по традиционна китайска медицина на провинцията Сю Уейуей очаква този момент повече от две години. Той е уверен, че популяризирането на традиционната китайска медицина е важно за по-широкото й приемане от следващото поколение. „За да приемеш нещо, първо трябва да го опознаеш.", казва Сю. През 2016 г. той официално представя проект пред образователния отдел на провинцията, заедно с молба за финансиране. Неговото предложение е посрещнато с ентусиазъм.

Финансовият отдел на Джъдзян спонсорира този проект, като му предоставя 5-6 милиона юана годишно.

През януари 2016 г. идеята традиционната китайска медицина да бъде представена на децата бе предложена и обсъдена от Конгреса на ККП. По-късно през февруари Държавният съвет пусна национален план-стратегия за развитието на традиционната китайска медицина 2016 – 2030 г. През октомври 2015 г. китайският фармацевт, химик и преподавател Ту Йоуйоу получи Нобеловата награда за физиология или медицина за откритието на артемизинина в пелина, което доказа ефективността на традиционната китайска медицина. Сю е уверен, че всичко това е допринесло за появата на този проект, който има своите поддръжници.

В отговор на родителските тревоги относно неразбирането на традиционната китайска медицина и приложимостта на проекта, Сю обяснява: „Този предмет няма за цел да обучава в методите на лечение, а по-скоро начина на живот. Негова задача е да популяризира философията на традиционната китайска медицина, да покаже на децата, че човекът е неделима част от природата."

Относно притесненията на преподавателите, че са некомпетентни да преподават този предмет, Сю казва, че ще бъдат изпратени практикуващи традиционна китайска медицина специалисти, които да обучат учителите.