От древни времена хората търсят начини как да съхранят здравето и да се справят с болестите. Именно това дава тласък за развитието на медицината. Навярно тя се е зародила с появата на човека и всяка цивилизация е развила свои теории за методите и принципите на лечение. Те били съобразени със средата, местните условия и начин на живот, но имали и много допирни точки, защото независимо от расата и националността, организмът на всеки човек е устроен по един и същи начин. Днес много от тези древни системи за здраве са забравени или се практикуват от ограничен кръг хора, защото официалната медицина е настроена скептично към тях. Но традиционната китайска медицина, която е една от тях, продължава да се прилага и в наши дни и е неделима част от здравната система в Китай.

Западноевропейската медицина до епохата на Възраждането е била много по-близо до източната. Тогавашните медици следвали универсалните закони в природата и не отделяли човека от нея. По-късно в западния начин на мислене се получил обрат. Постепенно се вкоренила представата, че човекът е независим от обкръжаващата го среда, появило се убеждението, че може да властва над природата, уверен, че е неуязвим и безсмъртен. Но, за съжаление, фактите доказват точно обратното. С развитието на технологиите, високия стандарт на живот и откъсването от природата непрекъснато се появяват нови, трудно лечими заболявания, западните учени все по-често попадат в задънена улица, а хората не знаят как да се

грижат за здравето си.

Древните китайци вярвали, че съществуването им е тясно свързано с Вселената, където човекът се намира в центъра между небето, разположено отгоре, и земята–отдолу. Според техните представи нито едно същество или форма не би могло да съществува, без да си взаимодейства и да е във връзка със заобикалящата го среда. Това означава, че промените в природата неизбежно влияят на физиологическите функции и необичайните изменения в човешкото тяло. Например, през лятото кожните пори се отварят и се потим повече, докато през зимата е точно обратното. По този начин се поддържа нормална температура на тялото. Освен това пулсът, който е от съществено значение при поставянето на диагноза в китайската медицина, е различен през всеки сезон: през пролетта е обтегнат, през лятото бурен, през есента плаващ, а през зимата дълбок. Лекарят по традиционна китайска медицина винаги отчита тези сезонни физиологични промени, когато разграничава нормалните състояния от нарушенията.

Четири ключови принципа в традиционната китайска медицина

1. Вашето тяло е едно хармонично цяло.

Всяка структура в човешкия организъм е неразделна и необходима част от цялото. Ума, емоциите, физиката, всичко те образуват един магичен комплекс, който се задвижва от жизнената енергия.

2. Човекът е неделима част от природата.

Промените в природата винаги се отразяват на организма, независимо дали го забелязвате или не. Сезонът, географското местоположение, възрастта, генетиката, както и състоянието на тялото, са от важно значение за здравето.

3. Човек е роден с естествени способности за самолечение

Човешкият организъм е микрокосмос, който отразява макрокосмоса. Природата може да се самовъзстановява, следователно и човекът е в състояние да направи същото. Понякога може да изглежда, че тази способност е загубена или трудно достъпна, но в повечето случаи не е напълно изчезнала. Просто трябва да я събудим.

4. Превенцията е най-доброто лечение

Наясно ли сте, че вашето тяло непрекъснато ви изпраща сигнали за здравословното ви състояние? Обикновено ги игнорираме, докато не се появи по-сериозно неразположение. Традиционната китайска медицина учи как да се интерпретират тези знаци на тялото.

Докато западната медицина лекува само симптомите, китайската традиционна медицина търси къде се е появил дисбаланс в организма и какво го е предизвикало. Основно правило при лечението е да се отстрани причината за заболяването, като се отчитат индивидуалните особености на човека, характеристиките на организма му, мястото, където живее, годишният сезон, начинът му на живот и дори взаимоотношенията му с хората.

Но по-важна задача на лекаря е да научи пациента как да се пази от болестите. В древния трактат "Хуанди нейдзин"* се казва, че висш принцип на мъдростта е запазването на реда, а не оправянето на безпорядъка. Да се лекуват болестите след като са се появили е все едно да се копае кладенец, когато ожаднеем, или да се кове оръжие, когато започне войната.