Доклад на Глобалната банкова, финансова и телекомуникационна асоциация (SWIFT) сочи, че до ноември миналата година китайският юан вече е петата световна валута за заплащане вместо канадския и австралийски долар. Същото време юанът е и деветата валута за световната търговия и 7-та за валутен резерв, както и втората валута за търговия и инвестиция, вместо еврото. Китай е подписала споразумение със 170 държави за трансгранично заплащане с юана и това с 28 държави за размяна на валути на стойност от 3 трилиона юана. 30 държави в света включиха юана във валутите за своя валутен резерв. Може да се каже, че започналата през 2009 година интернационализация на юана върви по правилна насока.

От началото на политиката на реформа и на отваряне на вратите към света, брутният вътрешен продукти на Китай нараства годишно с близо 10%. Икономическата мощ и стабилната макроикономика и реформата на финансовата система на страната представляват основата за интернационализацията на юана. Благодарение на бързото увеличение на износа, страната натрупа валутен резерв от 4 трилиона долара. С такъв голям валутен резерв, страната обаче може да се ползва само за купуване на облигации на други държави, което фактически е безлихвен кредит за тях. Същото време, страната е изправена пред рискове от политическите промени и инфлацията от тези държави. За да повиши мястото на юана в света, трябва да се намерят нови методи за използване на валутния резерв и нови канали за градивно инвестиране с по-високи печалби.

В резултат на популяризирането на китайското производство на световния пазар, китайските предприятия събра грандиозен капитал, а след структурната регулация на китайската икономика и задълбочаването на сътрудничеството между Китай и страните по света, те започнаха да тръгват към световния пазар. Ако китайския капитал се изнася с юана, рисковете на инвестициите им се намаляват и тяхната конкурентоспособност се засилва.

През 2009 година започнаха експериментите за трансграничен клиринг с юана, което е началото на интернационализацията на юана. Пет години след това вече е направена значителна крачка в тази работа. През 2014 година Китай и Русия подписаха споразумение за размяна на 150 милиарда юана срещу 815 милиарда рубли, което предостави удобства за набиране на средства за двустранните инвестиции и търговия, при условия, че още няма възможност за свободен обмен на юана с другите валути. След това бе реализиран пряк обмен между юана и и валутите на САЩ, Япония, Австралия, Нова Зеландия и Великобритания, а прекият обмен между юана и еврото е от голямо значение за търговско-инвестиционните връзки и за финансовото сътрудничество между Китай и ЕС.

През последните няколко години китайското правителство полага големи усилия за популяризиране на юана в отделни региони и в света. през юли 2014 година, Китай, Бразилия, Русия, Индия и ЮАР решиха да създадат Банка за развитие на БРИКС, чийто уставен фонд е 100 милиарда долара, а през октомври по инициатива на Китай бе създаден Азиатска банка за строителство на инфраструктура с участие на Индия, Сингапур и други държави. По-късно Китай сам създаде фонд „Пътя на коприната" на стойност 40 милиарда долара, който оказва подкрепа на строителството на инфраструктурата, разработката на природните ресурси, индустриално и финансово сътрудничество на страните по Пътя на коприната.

Интернационализацията на китайската валута може да засили ролята на Китай в ценообразуване на стоките на едро на световния пазар и да придвижи реформата на международната валутна система. В този процес Китай трябва да усъвършенства своята финансова система, да засили макроконтрола на икономиката си и да предложи нови финансови изделия на юана, за да се превърне в финансово силна държава.

Интернационализацията на юана е в началото си. До второто тримесечие на миналата година, процентът на интернационализацията на юана е само 2%, докато тези на щатския долар и еврото са съотоветно 50 и 30%. Китайското правителство трябва да реагира активно на предизвикателствата пред интернационализацията на своята валута, като през 2015 година, ще продължи активната финансова и стабилна валутна политика, с цел поддържане на здрави и стабилни икономически условия в страната и популяризиране на юана в света.